8.04.2019 г., 10:45

След Нея е забравата

627 0 0

                                       Слънцето е вече на запад,

                                       в заревото му чезнат лъчите,

                                       любов и младост отиват си,

                                       на бурен живот отброяват се дните.

                         

                                       В непрестанно състезание с времето,

                                       до дупка натиснали педалът,

                                       улисани на живота с проблемите,

                                       неусетно стигаме финалът!

                 

                                       Флагът размахала е Старостта,

                                       за повторение свършила е филмовата лента,

                                       на празните трибуни седнала е Тя,

                                       търпеливо чакаща да дойде момента!

                   

                                       Изкачили на живота върха,

                                       облени от светлината на славата,

                                       не искаме да знаем за това,

                                       че дойде ли Тя, след Нея е Забравата!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...