26.03.2009 г., 16:21

След новините в десет

852 1 16

Честичко вечер, след новините в десет,

когато уморено стискаш клепачи,

ти е така неуютно и непесенно -

чак ти се иска да си поплачеш.

Цял ден боричкане с вятърни мелници...

Цял ден търчане нагоре-надолу...

Сиви, забързани, безрадостни делници -

даже понякога сама си говориш.

Чак сме забравили да се обичаме

и сме превърнали в навик целувката.

Хайде, стегни се, голямо момиче!

После ще си поплачеш. Тайно. Под душа...

Най-напред трябва да сготвиш вечеря.

Да изпереш и изгладиш за утре.

Време за себе си кога ще намериш?

Стигат ти и десетина минути.

Филма нали го изгледа... Целия!

Пък и в неделя нали си почиваше?!

Хайде в кревата, жено! Време е

за мечтаещи сънища и за кратко обичане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
    Делниците на почти всяка българска жена!
  • Прекрасен стих с актуално послание!
    Поздрави за талантливата поетеса!
    БЪДИ!
  • Върнах се да си го почета отново, Нели! Брилянтно е! С въздъх!
  • Много ми харесва Нели.Поздрав
  • и ТЕБ ли, Нели, откривам чак сега.Но по Великден стават чудеса...и ти ми се случи. Относно поезията: стихотворението, което е облъхнато от поезията на Дарито Дечева, си пробива свой път в сърцата ни: то може да кореспондира с нейното великолепно стихотворение, но то носи твоята чувствителност, твоята слънчево-усмихната душа, която успява да се ситуира в един постоянно променящ се мъжки свят, без да наруши целостта си. Прегръщам те!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...