След праговете вярата се мъти

16.01.2023 г., 6:35 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 4

380 0 2

Вратите винаги запомнят моя гръб,
понеже се научих да си тръгвам.
Аз цял живот вървя по дълъг път
след влюбените пориви за сбъдване.
Във стаите и хладното легло,
от влагата във въздуха сълзлив
разлива се тъгата в моя дом,
като мастилото в последен стих...
Ала със моя фин и зрял подход,
(тъй както мога от душа)
бих камък разтопил от гроб,
за да заровя тази самота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

На небето няма само звезди
Признание

Живея в спомена за първата ни среща. Той стана моят първороден дом. Очите ти ме гледаха горещо. Поис...
Сламено

Не ме забърквай в твоята история, на мелеща напразно воденица. Любим си. Аз любима на теория, на пра...
Пропадане

Пореден ров. Пропадане и плач. Измамена илюзия за щастие. Животът - присмехулен, стар палач, пак зъб...

Още произведения »