Вратите винаги запомнят моя гръб,
понеже се научих да си тръгвам.
Аз цял живот вървя по дълъг път
след влюбените пориви за сбъдване.
Във стаите и хладното легло,
от влагата във въздуха сълзлив
разлива се тъгата в моя дом,
като мастилото в последен стих...
Ала със моя фин и зрял подход,
(тъй както мога от душа)
бих камък разтопил от гроб,
за да заровя тази самота. ...