След теб
След теб
След теб остана само тишина
и болка във сърцето задълбала.
Отчаян вик във моята душа
остави раната незаздравяла.
Със спомена живея аз сега.
Мракът всяка нощ на теб ухае.
Времето за мене вече спря,
само то за болката ми знае!
Устните ти още ме горят
и дъхът ми сянката ти спира.
Мислите ми все към теб летят
ала нийде пристан не намират.
Ти си още тук и си във мен!
Стаята така добре позната
е килия тясна нощ и ден,
а в нея е затворена душата!
Тук са още твоите очи.
Твоят смях се крие във ъглите
и прахът от всичките мечти
е полепнал вече по стените!
Споменът гори, гори, гори
но със него трябва да живея!
Силно, много силно ме боли
и за теб да страдам и копнея!
След теб остана само тишина,
единствен господар във тъмнината
в която търся твоята следа
и твоята любов, и топлината!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
