След тебе...

След тебе...

След тебе нищо вече няма да същото,

дори Животът, знам ще ми тежи,

но накъдето и да го обръщаме:

той трябва и без теб да продължи...

След теб ще бъде тъжно, като радост

безумно закъсняла... Ех, не би-

да бъда с вихрената младост

на твоите напъпили гърди...

След теб ще бъде пусто като вечност

и нищо, по което да личи,

че в някаква полупрозрачна вечер

си ме целувала с премрежени очи...

Коста Качев