15.08.2020 г., 13:22 ч.

Следа от Самса̀ра 

  Поезия » Друга
458 0 4

Аз потънах дълбоко, дълбоко,
и се спънах в жестоки беди.
Най боли да летиш нависоко
към чаровни, лъжовни лъчи.

Аз обичам живота едничък
и изричам красиви слова.
Тъмнината е спомен мъничък
за безброй наранени сърца.

Аз мълча. Тишината е думи,
подчинени на зов за любов...
Аз вървя по съдбовните друми,
през куршуми: към изгрева нов.

Аз творя по самотните гари
и пътувам с дъха на нощта.
Аз съм малка следа от Самса̀ра
и жадувам с деня да летя...

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??