Следа от Самса̀ра
Аз потънах дълбоко, дълбоко,
и се спънах в жестоки беди.
Най боли да летиш нависоко
към чаровни, лъжовни лъчи.
Аз обичам живота едничък
и изричам красиви слова.
Тъмнината е спомен мъничък
за безброй наранени сърца.
Аз мълча. Тишината е думи,
подчинени на зов за любов...
Аз вървя по съдбовните друми,
през куршуми: към изгрева нов.
Аз творя по самотните гари
и пътувам с дъха на нощта.
Аз съм малка следа от Самса̀ра
и жадувам с деня да летя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
