Следи
Луната сърповидно се изпъчи
над хълма, заприличал на гърбица.
Очите ми - дълбоки като стомни,
препълних със тъга... и не те виждах.
А колко късно всъщност е, за Бога,
за всичките изплакани пендари.
На теб, Любов, дарих ги... като лепта.
(така и не можах да те нахраня)
Отричането беше като бягство,
сърцето закуцука по-различно.
Ти беше там, пред мен, а не те чувствах
и всичко беше някак нелогично.
(Взривените целувки по телата
със устни – като нарове узрели.
Ръцете – жадно търсещи... следите –
пълзящи по гърдите зажаднели.)
Сега е болка, но от тази тихата,
която се забравя... и не струва
едничка от безбройните пендари,
които ти дарих... за да те върна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
Страхотно е!!!
