Заснежѝ се земята с кристални пера, 

избелели от тромава липса на памет. 

Симетрично оставени дири от двама 

оцеляват с обичане в тихия град. 

Избледняващи стъпки, прозирни едва, 

зачертани от други човеци и случки, 

от набързо преминало хърбаво куче 

в отмъстително зъл и ненужен реванш. 

Но следите, без пóмисли с цвят на вина, 

си рисуват наново любов заскрежена 

в многопластови, празни от болка сюжети, 

и наивно, така ми напомнят за нас...