23.12.2017 г., 15:07  

Следи от обичане

1.3K 1 0

Заснежѝ се земята с кристални пера, 

избелели от тромава липса на памет. 

Симетрично оставени дири от двама 

оцеляват с обичане в тихия град. 

 

Избледняващи стъпки, прозирни едва, 

зачертани от други човеци и случки, 

от набързо преминало хърбаво куче 

в отмъстително зъл и ненужен реванш. 

 

Но следите, без пóмисли с цвят на вина, 

си рисуват наново любов заскрежена 

в многопластови, празни от болка сюжети, 

и наивно, така ми напомнят за нас...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...