Слепецът
Слепецът, който не виждаше,
всъщност... не бе толкова сляп.
Някой само бе захвърлил
във очите му шепа прах.
Но... той бе по-различен.
Слепецът, който виждаше
чрез душата си,
виждаше толкова много неща...
Виждаше красота
във всяко стръкче цвят,
различаваше дори...
цветовете на дъгата...
просто така,
слепешката,
върху плакалото небе.
Слепецът четеше.
Без брайлови знаци.
Защото... имаше очи
за красотата.
Слепецът ли?!
Нима е сляп?
Та той си имаше очи,
и... душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
