Sep 26, 2008, 7:55 AM

Слепецът

655 0 13

Слепецът, който не виждаше,
всъщност... не бе толкова сляп.
Някой само бе захвърлил
във очите му шепа прах.
Но... той бе по-различен.
Слепецът, който виждаше
чрез душата си,
виждаше толкова много неща...
Виждаше красота
във всяко стръкче цвят,
различаваше дори...
цветовете на дъгата...
просто така,
слепешката,
върху плакалото небе.
Слепецът четеше.
Без брайлови знаци.
Защото... имаше очи
за красотата.
Слепецът ли?!
Нима е сляп?
Та той си имаше очи,
и... душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...