10.06.2023 г., 22:16

Слезни при Мен

999 18 11

Живея в цветето на тишината -

на тишината изтъкала моя дух.

По-горд от птицата на необята,

над Бог надвесен, за да бъда друг.

 

И малката калинка с морз от точки

превежда ми божествено писмо:

Слезни при Мен, защото е жестоко

най-светлото - в тъма да е само.

 

Калинката по слънчевия лъч пълзяща,

запали се от мълнията му и изгоря.

А точиците - знаци за изящество,

се разпиляха на невидима заря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ......Адмирации!!!
  • Няма да коментирам, за да не разваля това невероятно вълшебство, тази неземна прелест, която си създал, Младене! Изумително е!...
  • Красива картина с филосовски замислен цвят червено на черни точки...нали!Сърдечни поздрави,Приятелю!Стих който кара читателя да разсъждава!!!
  • Прекрасно!
    Перечитала и в таком порядке

    "Живея в цветето на тишината" -
    "По-горд от птицата на необята",
    "най-светлото - в тъма да е само"
    "превежда ми божествено писмо"
  • Ден на всички български светии. И все пак не е хубаво да се палят (до изгаряне) калинките. Към желанията на калинките трябва повече любов.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...