Слънце насред лятото
Слънце насред лятото
Да викам не е престъпление,
когато времето гори
и вместо изцеление
ме чака заколение.
Плачът ми не е слабост,
отмива ли безумни мисли,
и моето оттатък
кипи без капка радост.
Защото дадох всичко -
ти всичко ми дължиш,
не твоето, единствено
живота полужив,
който дадох - да пребориш
най-трудния си миг,
сега на мен ми трябва.
Защото времето ни пали
с клечки от кибрит,
нещракащи запалки
и ледени звезди.
Времето ни гони
в късни дълбини,
от които - мислим,
няма път нагоре,
но дори
много да се молим,
родили сме се голи
и по-голи ще умрем -
без сетната надежда
за бъдеще,
не се ли разберем.
Срещата е всичко.
Двамата сме
своя рай,
един ли си - върви си,
претегляш ли ме - знай,
потеглям наобратно
към онези дълбини,
в които бях стократно,
с безумните вини.
Не си виновен,
все вината търсиш
у мен или у теб.
А времето ни пали,
сякаш за късмет.
Потегляйте - ни казва,
в малкия си миг,
аз просто свързвам всичко,
създавам мен и теб,
но вие сте начало
на нови вечнини
и лято полудяло,
което ме вини.
А пламъчето скача
в сърцето от сърце.
Да бъдеш гневен значи
да имаш ясна цел.
А нашите са ясни -
в очите ни искрят.
Разправяш тихо басни
на пламък изгорял.
Родя ли се отново
идва твоят ред,
отново ще се бориш
в своя тънък лед.
Сега си моят стожер.
Вятърът отвял
всичко ще положи
новия олтар.
Малък тъжен лист.
Думата. Простѝ.
Прости на мен, която
липсващи прегръдки
замества в ужас с вик
в невиждано от никой лято
на безлик, презрян войник,
опитващ да запали
свещ от свещ
в безумието на войната
и вечния стремеж към шах и мат.
Прости на тази пешка
безумието ѝ да прави грешки
вместо героични жертви.
Жаркостта не ми понася.
Прещраквам си -
часовник с разтопени части.
Прости или ме поправи.
Вземи ме или забрави
за жалките стрелки по мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
