2.11.2010 г., 22:16

Слънчев лъч

720 0 4

Смъртта е страх само за живите,

за мъртвите е начин на живот,

а за правите измежду кривите

смъртта е среща с друг народ.

 

Тя е просто описание

на края, който ще ни отведе

сред мъка, болка и страдание

в едни различни светове.

 

Създадени, за да създаваме,

надарени с ум и слово,

създаденото разрушаваме,

за до го изградим отново.

 

Като слънчев лъч във дните сиви

с избавление ще дойде неотложното,

но докато сме още живи

целта ни винаги е невъзможното.

 

 

//Човек и добре да живее, добре живее като човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Декември Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...