Nov 2, 2010, 10:16 PM

Слънчев лъч

719 0 4

Смъртта е страх само за живите,

за мъртвите е начин на живот,

а за правите измежду кривите

смъртта е среща с друг народ.

 

Тя е просто описание

на края, който ще ни отведе

сред мъка, болка и страдание

в едни различни светове.

 

Създадени, за да създаваме,

надарени с ум и слово,

създаденото разрушаваме,

за до го изградим отново.

 

Като слънчев лъч във дните сиви

с избавление ще дойде неотложното,

но докато сме още живи

целта ни винаги е невъзможното.

 

 

//Човек и добре да живее, добре живее като човек.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Декември All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...