Смисълът във мойте думи
Често думите подреждам
и не осъзнавам силата у тях.
Те умеят да се вглеждат
в истини, които спят.
Те са скоростни стрелици
и пробождат, често на инат.
Но не спират, те са упорити и
забиват те във пъкъла на своя ад.
Но пък честно ли е да ги скрием
и във тъмното забравени да спят,
после във мъгла да ги обвием
от надеждите за своя свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лия Василева Всички права запазени
