Често думите подреждам
и не осъзнавам силата у тях.
Те умеят да се вглеждат
в истини, които спят.
Те са скоростни стрелици
и пробождат, често на инат.
Но не спират, те са упорити и
забиват те във пъкъла на своя ад.
Но пък честно ли е да ги скрием
и във тъмното забравени да спят,
после във мъгла да ги обвием
от надеждите за своя свят.
© Лия Василева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
