Смях по кожата

13.11.2012 г., 20:19 ч.

Поезия

5.0 / 12

968 0 11

Разсеяното лято без да иска
изпусна между пръстите си вятъра.
А той това и чака – търколи се
по топлите баири на земята,
облиза и дърветата, и къщите
със всичките им звънки керемиди,
не се стърпя и палаво се пъхна
под тънката ми разкопчана риза,
усука се по голото ми тяло
нагоре, във подмишниците влезе,
строши се там на мънички иглички.
... Не беше вятър и не беше лято. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Стъклена жена
Почти депресивно

Не съм разумна. Няма за кога. Разнищи ми се усмирителната риза. Търпението се сдоби с рога. И милост...
Видение

Видял божествената красота, аз няма да умра неверник. Знам - хор на ангели е любовта, изтрил докрай ...
Въпроси

Ако си гълъб със пречупени крила, ще бъде ли мечтата ти различна – от порива да си Жар-птица в пепел...

Още произведения »