Смях по кожата

Poetry

1.1K 0 11

Разсеяното лято без да иска

изпусна между пръстите си вятъра.

А той това и чака – търколи се

по топлите баири на земята,

облиза и дърветата, и къщите

със всичките им звънки керемиди,

не се стърпя и палаво се пъхна

под тънката ми разкопчана риза,

усука се по голото ми тяло

нагоре, във подмишниците влезе,

строши се там на мънички иглички.

... Не беше вятър и не беше лято.

Смехът на мойто влюбено момиче

в подмишниците ми се скри.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gefita (Георги Табаков)

Романтика,вълшебство,свобода.
Благодаря за мислите и думите в този стих.
Интересен,различен,качествен стих.

Благодаря за вашето мнение под последният ми публикуван стих.
Съвпада с моето.Прекрасно е.

2012-11-29T20:13:00+02:00
valia1771 (Ивон)

Много хубаво!

2012-11-22T17:55:36+02:00
Lovewear (Пепър Формаджи)

с Росица

2012-11-22T17:03:23+02:00
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Не бях те срещала отдавна, ама веднага те познах! Здравей!Светло + красиво + закачливо!

2012-11-20T14:00:43+02:00
goredoly (Миглена Цветкова)

Ей, че хубавичко...

2012-11-16T12:49:20+02:00