Смъртта не е нещо, което ме плаши
Смъртта не е нещо, което ме плаши...
отдавна бе скършена тя...
преди векове
сам Иисус
победи я...
защо ми е да се боя?
Тревожи ме нещо...
наглед прозаично....
това е тъгата
край мен...
тъгата у тези,
които обичам,
аз виждам я
ден
подир
ден...
Разбирам, че щастие няма да имам,
преди да съм тръгнал напред,
захвърляйски светските цели,
мечтите
далече... далече... зад мен...
Разбирам, че трябва да трупам печали...
и жертвайки своя живот....
да върна надеждата....
вярата в Бога....
на моя...
изстрадал...
народ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андрей Андреев Всички права запазени
