Поръсени снежинки лекокрили
от облаче, забулено в нощта,
в десницата ми кацнаха, открили
измамна мигновена топлина.
За кратък миг безгрижните снежинки
танцуваха, рисуваха с перце,
направиха в ръката ми купчинки,
стопиха се, но… в моето сърце.
Тогава се замислих за душите –
не са ли те тъй бели като сняг,
не са ли леки, чисти и открити,
намерили тук пристан в своя бяг? ...