Снежна строфа за тишината
СНЕЖНА СТРОФА ЗА ТИШИНАТА
Сонетите си бели
снегът написа вчера
и голите дървета
облече в пухкав мохер.
С гирлянди и дантели
и няколко врабчета
бръшлянът се накичи,
наежен като кошер.
Въздишаше гората
под снежната си роба
и съннонатежала
припука вледенена.
Пътечката нататък,
извита като скоба,
потъва изтъняла
из нечия вселена.
И в царството на здрача
се губи всяка мисъл –
там зайче ли подскочи,
кълвачът ли потропва?
Не смея да заплача,
снегът ме е орисал
да бъда само точка
от мълчалива строфа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
