Jan 12, 2020, 7:14 PM

Снежна строфа за тишината 

  Poetry » Other
790 2 11

СНЕЖНА СТРОФА ЗА ТИШИНАТА

 

Сонетите си бели
снегът написа вчера
и голите дървета
облече в пухкав мохер.
С гирлянди и дантели
и няколко врабчета
бръшлянът се накичи,
наежен като кошер.

 

Въздишаше гората
под снежната си роба
и съннонатежала
припука вледенена.
Пътечката нататък,
извита като скоба,
потъва изтъняла
из нечия вселена.

 

И в царството на здрача
се губи всяка мисъл
там зайче ли подскочи,
кълвачът ли потропва?
Не смея да заплача,
снегът ме е орисал
да бъда само точка
от мълчалива строфа.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??