Социални мисли за Кралете
Ей ги днешните портрети,
разлепени по гаражи и стени,
ей ги, вижте ги, Кралете,
гледат ни с безжизнени очи.
Жълти, сини и червени,
изобщо има ли значение цвета,
цветни ли са ежедневните проблеми,
цвета какъв е на глада?
А Кралете някой грубо поругал е,
изрисувал ги е с **** в уста,
недоволството си върху тях излял е,
но какво е променил с това?
А и те са граждани, и те са хора,
и те са смъртни, също като нас,
е, по на чисто във обора,
живеят, даваме им власт.
Пак поглеждам ги и трепвам,
сякаш с поглед ме следят,
сякаш нещо ме упрекват,
че си имам мисли - срещу тях.
А бунтът в крачки отминава,
точно както всеки път,
точно както всеки се надява,
другият да скокне пръв.
В социални мисли за Кралете,
прекосих народния площад,
моля ви, не ме съдете,
че навярно размисли повлякох върху вас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
