Социални мисли за Кралете
Ей ги днешните портрети,
разлепени по гаражи и стени,
ей ги, вижте ги, Кралете,
гледат ни с безжизнени очи.
Жълти, сини и червени,
изобщо има ли значение цвета,
цветни ли са ежедневните проблеми,
цвета какъв е на глада?
А Кралете някой грубо поругал е,
изрисувал ги е с **** в уста,
недоволството си върху тях излял е,
но какво е променил с това?
А и те са граждани, и те са хора,
и те са смъртни, също като нас,
е, по на чисто във обора,
живеят, даваме им власт.
Пак поглеждам ги и трепвам,
сякаш с поглед ме следят,
сякаш нещо ме упрекват,
че си имам мисли - срещу тях.
А бунтът в крачки отминава,
точно както всеки път,
точно както всеки се надява,
другият да скокне пръв.
В социални мисли за Кралете,
прекосих народния площад,
моля ви, не ме съдете,
че навярно размисли повлякох върху вас.
© Деян Димитров All rights reserved.
