18.02.2020 г., 14:54

Солфежи

1.2K 8 8

 

От призивите да обикнем ближния

обикнахме и своите палачи.

Под тези топли грижи на Всевишния

сърцето пей и гарван грачи.

 

И фарсът е в промишлени количества.

Тежи от глупост царската корона.

В кушиите на Негово Величество

участват ветрове и ветрогони.

 

Но кесаревото отдайте кесарю!

Отдайте също божието Богу!

В щастлив кадрил на зимата с оркестъра

танцуват богове и босоноги.

 

За жалост май объркани са нотите

и бързо прекратихме веселбата.

Аз мисля си за Онзи на Голготата,

но също за онази със косата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...