18.02.2020 г., 14:54

Солфежи

1.2K 8 8

 

От призивите да обикнем ближния

обикнахме и своите палачи.

Под тези топли грижи на Всевишния

сърцето пей и гарван грачи.

 

И фарсът е в промишлени количества.

Тежи от глупост царската корона.

В кушиите на Негово Величество

участват ветрове и ветрогони.

 

Но кесаревото отдайте кесарю!

Отдайте също божието Богу!

В щастлив кадрил на зимата с оркестъра

танцуват богове и босоноги.

 

За жалост май объркани са нотите

и бързо прекратихме веселбата.

Аз мисля си за Онзи на Голготата,

но също за онази със косата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...