Сонет с котката
Аз станах днеска от леглото.
Остана котката да спи.
А тя лежи... и хърка кротко,
щастливката ще си отспи!
А аз ще трябва в тая зима
да сложа маската и грима,
усмивката да обновя
и шарани да ловя!
И със торбата си с измами,
все да се правя на глупак...
Лукавците да срещна пак!
И с тях да съм на: "Вашта мама!"
И най-безчувствен, като скот,
да тръгна в гадния живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
