Спасение
Диагноза смразяващо страшна.
Но в очите ми няма сълзи.
Защо въобще да се плаша?
Не боли да умра. Не боли...
Тримата гледат учудено
(мама, сестрата и доктора) -
как успявам, съвсем непринудено,
да поклатя глава: "Чак пък толкова!"?
Те не знаят - във вените ледени
от години отрова тече,
насъбрана от тежките погледи
на до лудост обичан човек.
Те не знаят - отдавна са минало
моите дръзки мечти.
И дори сърчицето изстинало
бие по детски почти.
Само майка ми смътно усеща
по малката бяла ръка,
която се губи във нейните,
че отдавна е без дъщеря.
А зад всеки бял косъм прозират
безброй несънувани сънища.
"Седемнайсе години те нямах...
Бори се! Длъжна си, миличка!.."
Няма как... Не ме кори, майчице!
И кръвта ме предава дори.
Нещата отиват към края си.
Постепенно ще спре да тежи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илица Всички права запазени
