Когато в очите пресъхват капчуците,
коварно сковава душата ледът.
Замръзват словата и нещо в тях счупва се...
Замлъква на мъртвите птици гласът.
Тогава изстива сърцето, безчувствено
за чуждата радост, за чуждата скръб.
Единствено своите удари чува то.
Завърта живота в порочния кръг…
В крадец се превръща на чуждо богатство,
на чужда любов, чужда слава, пари...
Но все по-самотно е, все по-нещастно!...
И жажда за още отвътре гори… ...