Спасение
Когато в очите пресъхват капчуците,
коварно сковава душата ледът.
Замръзват словата и нещо в тях счупва се...
Замлъква на мъртвите птици гласът.
Тогава изстива сърцето, безчувствено
за чуждата радост, за чуждата скръб.
Единствено своите удари чува то.
Завърта живота в порочния кръг…
В крадец се превръща на чуждо богатство,
на чужда любов, чужда слава, пари...
Но все по-самотно е, все по-нещастно!...
И жажда за още отвътре гори…
А близо е тя - смъртоносната доза.
Изглежда, затворен е пътят обратен.
Лукавият вече кикоти се, грозен.
Но ето, задухва пак топлият вятър!
Небето разтваря за прошка обятия...
Албена Димитрова
25. 6. 2017.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
