14.07.2015 г., 23:28

Спасете душите ни!

836 0 0

Спасете душите ни – малките...
На дребно продадени,
на едро търгувани...
Биологично продънени,
ежедневно преносени,
преситено изстинали...
Безмилостни и озлобени,
без чувства изоставени.
Душите - гордите,
Душите - висшите!
Безцелна немара,
проповядват рекламите.
„Национална лотария”
търгува щастие.
Род забравени,
бездомно разпилени,
клошарски вмирисани...
Безпътно в хаоса
- всемирен странстващи.
Спасете душите ни!
В годините прашасали,
в минутите измолени,
обичани и мразени...
Песните непяти,
танца незахванат,
вихърът на вятъра,
плясъкът, водата,
блясъкът на хоризонта
и обагрения, слънчев облак.
Самотният досег,
голямото вричане,
дребно залитане,
принудено търсене...
Житейската драма
в крайни предели,
уморено заспиване
в шеметен полет.
Топла милувка,
родената смърт,
предадена правда,
изопачения път...
Спасете душите ни!
Голите.
Близките.
Спасете ръцете ни!
Спасете телата ни!
Спасете човеците!
Спасете децата ни!
Научете живота.
Научете да страдаме.
Да съзидаваме...
Пък макар и накрая
в предела усещан,
самотно отдайте...
Спасете душите си!
Топлите...
Светлите...
Вечните!

14.07.15

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...