Patrizzia (Надежда Ангелова)
2204 18459
18.01.2022 г., 12:19 ч.

Спаси ни, мой Боже и опазѝ 

  Поезия » Гражданска
273 4 11

Понеже съм нисичка все ми тежи
юрганът – завил ме – до гуша.
И дразнят ме тези приспивни лъжи,
и все недоспала ги слушам.

 

Дали си повярвахте, хм, господа,
че стадото кротко преживя,
че могат хиени да бдят за реда,
в държава – оппоскана нива?

 

А старите, болните – тежест са те,
играещи, както се свири,
че днес нова смяна от роби расте,
на чалга и хляб, и сеири.

 

Къде сте отраснали? Бедни души!
Палати, пари, като шума.
А селото родно, го мъка души,
по-страшна от тиф и от чума.

 

И в черквица рухнала с го̀рки сълзѝ  
се моли България  бледа:
— "Спаси ни, мой Боже и опазѝ,
от сляпото, дето прогледа"!

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??