Спаси ни, мой Боже и опазѝ
Понеже съм нисичка все ми тежи
юрганът – завил ме – до гуша.
И дразнят ме тези приспивни лъжи,
и все недоспала ги слушам.
Дали си повярвахте, хм, господа,
че стадото кротко преживя,
че могат хиени да бдят за реда,
в държава – оппоскана нива?
А старите, болните – тежест са те,
играещи, както се свири,
че днес нова смяна от роби расте,
на чалга и хляб, и сеири.
Къде сте отраснали? Бедни души!
Палати, пари, като шума.
А селото родно, го мъка души,
по-страшна от тиф и от чума.
И в черквица рухнала с го̀рки сълзѝ
се моли България бледа:
— "Спаси ни, мой Боже и опазѝ,
от сляпото, дето прогледа"!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
