1.06.2022 г., 21:14

Спасителни идеи

498 5 2

Погубен си от сънища.

В лабиринта им навлизаш.

Кой от тях е реалният? -

се питаш.

Времето е само огледало.

Но имаш ли форма,

за да се видиш...?

Детето побягна

към утробата на майка си.

Гневът е буря в сърцето.

Буря без облак.

Ден на гнева -

не е ли животът...?

Две светкавици

се дуелират в небето -

нима е само случайност...?

В полетата няма истини.

Пет зрънца купа не правят,

нито пет купи - реколта.

Знанието се дегизира с невежество.

Невежеството - с нещастие.

Нещастието е недъгът

на неможещият да е щастлив.

Питай все повече и повече,

никога да не узнаеш.

Защото с питане

до Цариград ще стигаш,

но от Цариград не ще излизаш.

Под първото було - второ има.

Под второто - още три була.

Под трите - милиарди.

Накрая ти самият

забулен оставаш -

зелка с листа от лъжи.

...Отдай се на спомени,

за да стигнеш забрава...

След забравата

на кълбо ще приличаш.

Без ъгли и без драскотини.

Объл до безимие.

Гладък до блудкавост.

По-лигав от плужек,

мечтаещ да прекоси вселената.

...Кордон от галактики

небесна елха ще въздигне...

А Господ е само играчката

скрита

в гора от елхи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за този чудесен коментар, Иви!
    Благодаря също на всички оценили и поставили стиха ми в Любими!

    Весел уикенд!
  • Подсети ме това твое стихотворение, Маестро за една мисъл на Каверин която много харесвам и която бях позабравила:
    „ Бори се и търси, върви и не падай духом!”
    Другото е лесно!
    Благодаря ти!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...