stenli499 (Станислава)
291 2626
24.01.2018 г., 10:09 ч.

Спасително бягство 

  Поезия
1762 13 12

Сълзата, от която съм създадена,

е само капка премълчано време.

Не си ме победил!

Не ти е даденост

пространството над дланите допрени.

 

Събирам ги, за да държа юздите

на бурите, завихрени в кръвта ми.

Обичам с мисъл, не докрай открита —

с ненарушена цялост да остане.

 

Навярно, според теб безкрил съм гълъб,

клепачът ми — спасителната лодка!

Но моят вятър има плитки дълги —

единствено в съня изглеждам кротка.

 

Така нагъсто си подреждам миглите,

че плет такъв не можеш да прескочиш!

Затръгвам ли си, няма да ме стигнеш —

прикривам се в пенливото поточе.

 

В скалите кътам — де перо изгубено,

де белег от пета,

пола съдрана...

А после лягам в Еньовите губери,

за да лекувам зейналите рани.

 

 

-

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??