Спасително бягство
Сълзата, от която съм създадена,
е само капка премълчано време.
Не си ме победил!
Не ти е даденост
пространството над дланите допрени.
Събирам ги, за да държа юздите
на бурите, завихрени в кръвта ми.
Обичам с мисъл, не докрай открита —
с ненарушена цялост да остане.
Навярно, според теб безкрил съм гълъб,
клепачът ми — спасителната лодка!
Но моят вятър има плитки дълги —
единствено в съня изглеждам кротка.
Така нагъсто си подреждам миглите,
че плет такъв не можеш да прескочиш!
Затръгвам ли си, няма да ме стигнеш —
прикривам се в пенливото поточе.
В скалите кътам — де перо изгубено,
де белег от пета,
пола съдрана...
А после лягам в Еньовите губери,
за да лекувам зейналите рани.
-
© Станислава All rights reserved.
