Сълзата, от която съм създадена,
е само капка премълчано време.
Не си ме победил!
Не ти е даденост
пространството над дланите допрени.
Събирам ги, за да държа юздите
на бурите, завихрени в кръвта ми.
Обичам с мисъл, не докрай открита —
с ненарушена цялост да остане.
Навярно, според теб безкрил съм гълъб,
клепачът ми — спасителната лодка!
Но моят вятър има плитки дълги — ...