Спасяване на зимните щурци
И когато ослепях за съботните страсти, подир истина и грях, прошка и причастие, ме привика тук нощта, красива до престъпност, с фустанела от листа. пред олтара ù пристъпих. Припламна вощеница минзухарено в лила сред есенна шевица. И притихнах, щом видях, щурецът как се шмугна сред мъховите лимби. Загърна с мокра шума невръстните си нимфи. и с нишки от коприна шепа лято улови – в безлюдни паяжини, върху тръни и треви. Самотници лъчите – по-тънички от косъм – бодяха в игленика по златния си отсек, заплетоха и виха средесенна люлюшка, плениха в сянка лиха предзимната вихрушка А пък вятърът със смях изостри сетивата. И със седем кофи прах забърка багрилата и дълго под дъжда рисува в натюрморти с пурпур, охра и ръжда дървесните офорти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
