И когато ослепях
за съботните страсти,
подир истина и грях,
прошка и причастие,
ме привика тук нощта,
красива до престъпност,
с фустанела от листа.
пред олтара ù пристъпих.
Припламна вощеница
минзухарено в лила
сред есенна шевица.
И притихнах, щом видях, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up