4.08.2013 г., 22:01

Спектър

1.1K 1 12

Цветовете на живота се преливат
от гълъбово-сиво в нежна резеда,
нюанс в нюанса дръзко се излива,
за да оформи пъстротата на деня.
 
Утрото започва като първа пролет
на бялото кокиче със невинността
и с трепетния пръв любовен полет,
довял безсмъртие на влюбени сърца.
 
На лятото в палитрата са скрити
копнежи, зрялост, порив и мечти,
но и безумието, пламнало в очите,
когато пурпурната обич разцъфти!
 
Във златото на есента облечен
е хоризонтът на залязващия ден.
А спектърът на любовта е вечен!
Взрив от цветни облаци във мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...