Aug 4, 2013, 10:01 PM

Спектър

  Poetry » Other
1.1K 1 12

Цветовете на живота се преливат
от гълъбово-сиво в нежна резеда,
нюанс в нюанса дръзко се излива,
за да оформи пъстротата на деня.
 
Утрото започва като първа пролет
на бялото кокиче със невинността
и с трепетния пръв любовен полет,
довял безсмъртие на влюбени сърца.
 
На лятото в палитрата са скрити
копнежи, зрялост, порив и мечти,
но и безумието, пламнало в очите,
когато пурпурната обич разцъфти!
 
Във златото на есента облечен
е хоризонтът на залязващия ден.
А спектърът на любовта е вечен!
Взрив от цветни облаци във мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...