Аз вярвам в този смисъл – да си жив,
напук на отеснялата си сянка,
напук на обиграните лъжи,
доброто, че добро ще е посяло...
Противно на човешката съдба –
за миг да си отидеш безвъзвратно.
И въпреки неспирната борба,
оставила по костите ти рани.
Животът е спирала – всеки миг
се връща в безпространствено начало,
но случва се на някой друг. Сами
отпадаме от стройната му цялост.
И зная, да умра е тъй човешко.
Но също знам – изкуството е вечно.
© Миглена Миткова Всички права запазени