25.08.2023 г., 20:44  

Спирала

608 3 6

Аз вярвам в този смисъл – да си жив,

напук на отеснялата си сянка,

напук на обиграните лъжи,

доброто, че добро ще е посяло...

 

Противно на човешката съдба –

за миг да си отидеш безвъзвратно.

И въпреки неспирната борба,

оставила по костите ти рани.

 

Животът е спирала – всеки миг

се връща в безпространствено начало,

но случва се на някой друг. Сами

отпадаме от стройната му цялост.

 

И зная, да умра е тъй човешко.

Но също знам – изкуството е вечно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...