Спирали
По дълги спирали изкачват се дните,
клатушкат се плавно измамни съдби,
животът е кратък, забравих сръдните,
но прошки не търся в дръзки борби.
Не дишам без гордост, в нечии очи
грешник изглеждам, надут и наперен,
в съдбата си вярвам, фатално мълча,
изгарям в жарта на мечтите неверни.
Съвършенство прозира в голата смърт,
а раснат в душите красиви градини,
макар че навярно слепият кърт
дълбае пътеки в душевни пустини.
Не търся прослава в идния ден,
не чакам от никой сурова разплата,
духът се възражда с лъчи озарен,
макар че от сладост горчи свободата.
И вярвам в поява на нови прозрения,
но няма да дойде пореден месия,
животът е дивно прекрасно творение,
чиито загадки с копнеж ще разкрием.
В смъртта празнотата до болка разбирам
и с грешки живота наситих неволни,
макар че в смъртта съвършенство прозира,
животът ме прави щастлив и доволен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
