По дълги спирали изкачват се дните,
клатушкат се плавно измамни съдби,
животът е кратък, забравих сръдните,
но прошки не търся в дръзки борби.
Не дишам без гордост, в нечии очи
грешник изглеждам, надут и наперен,
в съдбата си вярвам, фатално мълча,
изгарям в жарта на мечтите неверни.
Съвършенство прозира в голата смърт,
а раснат в душите красиви градини,
макар че навярно слепият кърт
дълбае пътеки в душевни пустини. ...