Споделена
Желаел ли си силно да се слееш,
душата си във друга да разтвориш?
Да се спуснеш от високо, да се рееш
като птица волна в нейните простори.
Изпитвал ли си болка непонятна,
пробождаща те със тръпчива нега?
Прегръщал ли си я? Така е необятна,
че неизбежно губиш се във нея.
Опитал ли си броня да пробиеш
през копия защитни – да прогледнеш,
очите да запазиш, в длан да свиеш
сърцевината нежна на копнежа?
Намирал ли си всичко нелогично,
объркано, жестоко, но красиво?
А хаосът нарежда се лирично,
мисловно везан в чувствени мотиви.
Случайно да си срещнал непозната
и в миг да знаеш, че за теб е отредена,
и ако тя във теб съзряла е съдбата…
Такава орис съм –
в любов съм споделена.
03/02/2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
