28.12.2021 г., 9:38

Спокойствие

1.3K 3 19

 

Тук всичко е прелест и радостен вик,

виж птичето малко с пискливо гласче,

оглася баира, разперва крилца

и буди ги всички, като със звънче.

 

Под сплетени вейки на белия храст,

подскача еленче с извити рогца,

над светлозелена поляна от мъх,

паяк дантела изплита с краче.

 

И сякаш по-свежа елхата грее,

малка шишарка целува в захлас,

чучулига , пълна с хармония пее,

в огрян от слънчеви блясъци, храст.

 

В кошерът пчелен пчелички жужат,

весело кацат на храста разцъфнал,

бръмбар унесен в сън, не разбрал,

колко отдавна, вече се  съмнало.

 

Всичко наоколо е приказен дар,

щастливо проблясва в безкрая

и всяка картина, в душата замря,

нарисувана с пейзажи от рая!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Теодора, благодаря ти, за любими!
    Весели празници!

    Таня, винаги ме стопляш, жива и здрава. Весели празници!
  • Хубава Нова година, Мини!
    Бъди здрава и силна!
  • Благодаря ти, Таня, бъди!
  • Хубав стих!
  • Благодаря ви, Марина и Лидия, живи и здрави да сте! Весели празници!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...