Как ми напомняш, розово мое мушкато,
двора на мама, окъпан в росица и мед,
асмата на тате - със пълни зърна чисто злато
и двата чимшира на прага отпред.
Как ми напомняш, розово мое мушкато,
само тебе си имам на моя балкон!
Окъпано в слънце ми даряваш крилата
душата в простора пак да дири подслон!
© Стойна Стоянова Всички права запазени