9.12.2016 г., 22:50

Спомен

1.1K 0 0

Спомен

 

Помня, помня ги житата

и аления мак сред тях.

То беше знойно, знойно лято,

когато сините метличини цъфтят.

 

Тогава имаше един дядо,

който венче ми подари.

Погледна ме замислено и каза:

“Тез цветя са като твоите очи!”

 

И сложих си венчето на главата.

И сля се то със русите коси.

От житни класове кат' чисто злато.

От полските цветя на моите деди.

 

Шумяха старите комбайни,

обхванати от адска мараня.

И всеки бърза жито да събере.

Клас по клас да го прибере.

 

Аз тичах – босонога и безгрижна,

прегърнато от вятъра дете.

Не знаех, не разбирах нищо,

а в този ден на народа хляба се пече.

 

Колко пъти житото узря,

отдавна вече не броя.

И днеска искам да потичам.

Да се поровя във пръстта.

 

Пред мен са златните жита, със аления мак,

и цъфнали метличини край тях.

…………………………………

Очите на сина ми – същите са,

като цветята от онова венче...

но аз искам да съм босоногото дете...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Емилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...