Спомен
Помня, помня ги житата
и аления мак сред тях.
То беше знойно, знойно лято,
когато сините метличини цъфтят.
Тогава имаше един дядо,
който венче ми подари.
Погледна ме замислено и каза:
“Тез цветя са като твоите очи!”
И сложих си венчето на главата.
И сля се то със русите коси.
От житни класове кат' чисто злато. ...