12.06.2023 г., 21:16

Спомен за път

1.2K 7 11

Тръгвам си. Връщам се.

Както преди.

В грешките спъвам се.

И ме боли.

Смисълът?

Да продължа.

Истина няма ли?

Има лъжа.

Пъстра. Красива.

Смях и сълза.

Млада. Разрошена.

Като съдба.

Съща присъда.

Няма палач.

Тихо е. Тъмно е.

Време за плач.

Бяхме ли? Беше ли?

Някой е сам.

Искам. Не мога.

Време да дам.

Имахме.

Имаме. Спомен за път.

Думите. В странници.

Нека мълвят.

Дълги истории.

Шарени дни.

Който поиска.

Ще ги продължи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...