Свали ми, боже, от небето
едно кълбе от облак бял,
да му се радвам във полето...
А ето: там го бях видял.
И да го мисля за балонче
та през зелените жита
да го възседна, като конче..
Да сбъдна своята мечта.
Макар че вече съм си дядо
И на години съм бая,
това е споменчето блядо
от детство дето го тая.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Хубав февруарски ден!