Спри
Не ме измъчвай с думи строги!
Не искам вече тъжните очи
да плачат в мрака, сякаш че окови
ме стягат и сърцето ме боли.
Обичам те! Не искам да го крия,
макар че гледах хиляди злини.
Обичаш ме и ти като в магия.
Тогава замълчи! За любовта ни се бори!
Където и да съм, за теб мечтая,
дори да бъда и накрая на света,
във мислите ми винаги желая
да присъстваш и не съм сама.
Не мога вече да се моля,
не мога, просто много ме боли.
Дори и сили нямам да се боря,
очите казват: Стига! Спри!
Обичам силно всичко твое,
обичам влюбените ти очи.
Душата пак крещи, че той е
сърцето, който ми плени!
2004 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
